Аз съм Милена Давидова. Минасаида. Както и да ме наричате, аз няма да съм нищо друго, освен себе си. Бидейки себе си, вървя по пътя, без да се опитвам да следвам нечий друг път. Докато преподавам, се уча. Докато се уча, преминавам през етапите на развитието си като личност. Срещам учители, ученици, приятели, колеги, познати. И през цялото време споделям това, до което съм достигнала.
Арабист, доктор по арабско обществознание, изследовател на женския танц в мюсюлманските общества и особено лечебните танцови ритуали. Езиците, които говоря, са български, френски, арабски, английски и малко руски (но пък като повечето българи разбирам почти всичко на този красив език). Инструктор на Рийбок по степ аеробика. Ски учител. Изпълнител, хореограф, преподавател по близкоизточни и северноафрикански танцови техники и трайбъл фюжън. Основател на първата в България школа по арабски танц „Алима“. Създател на танцово-духовната и енергийна практика за себепознание чрез движение „Танцувай, Обичай, Лети, Сътворявай! “(Dance, Love, Fly, Create!). Създател на шест (дотук) авторски танцови и танцово-ритуални спектакъла: „Епосът за Гилгамеш“(2007 г), „Вълшебната лампа“ (2009 г), „Живот“ (2009 г), „Любов, обичам те!“ (2011 г), „Елементи“ (2014 г), „Път към светлината“ (2018 г). Автор на „Фрагменти от историята на близкоизточния танц“ (Fragments of Middle Eastern dance history) – част от докторската ми дистертация, превърната в книга за историята на танца, който толкова много хора по света обожават.
Чрез танцово-енергийната практика, до която достигнах след повече от 25 години търсене и работа с хора с всякакви особености, помагам на всички осъзнати личности да достигнат до дълбините на душата си. А там противоречията се трансформират в приемане, харесване на себе си и околния свят, поглед към ситуации и хора от съвсем друг ъгъл.
Основната посока на работата ми е свързана с постигнето на здраве и баланс в тялото и душата, посредством осъзнаване и себепознание. Достигайки до дълбините на арабския танц, постепенно открих уникален начин за комбинирането му с ученията и практиките от Далечния Изток. В процеса на себепознаване използвам красивите движения на арабския танц, преплетени с асани от йога, лечебни упражнения, техники за дишане, релаксации, визуализации, самомасаж.
Ако желаете да научите повече за мен, това е личният ми разказ за нестандартния път, който съм избрала:
Когато преди почти деветнайсет години започнах да танцувам севрноафрикански танци, живеех именно там – в Северна Африка, в магичния Тунис. Днес, когато се разхождам из тесните зукаци на Медина – старата част на столицата му, още чувам стъпките на момичето, което бързаше да се прибере в студентското си общежитие. В онова скрито от света, защитено и вълшебно място, в което тунизийските ми състудентки и приятелки кръжаха, пееха, танцуваха, готвеха, смееха се. А аз бях допусната до техния свят. По цели нощи се събирахме, разказвахме си истории, а с моята първа учителка по северноафрикански танц, Хайет, танцувахме и танцувахме и танцувахме. Досегът с пустинята ми донесе още по-дълбоко усещане за мъдростта, която танцът от тези земи съдържа в себе си. Там се срещнах с ислямски мистици и лечители, които ми поднесоха съвсем различно виждане за танц – ритуално, лечебно, пречистващо. Знаех, че някога, след време, това ще бъде моят път.
Когато, вече в България, започнах да преподавам арабски и северноафрикански танци и да имам сценични изяви с тях, тръгнах по пътя на другите си колеги от света. Хореографиране, посещение на семинари, трупане на техника, красиви сценични костюми, съвършено изпълнен танц. Усещането за мъдрост, което пустинята ми даде някога обаче, си остана дълбоко вкоренено в мен. Докато създавах спектакли и красив, технично изпълнен танц с душа, в мен нарастваше чувството за нещо друго. Нещо, което не водеше към сцената и изящните визия и техника на изпълнение. Преподавах не само техника, а също история на близкоизточния танц, символика, а след това и терапевтичната сила на танца. Впрочем още тогава, в далечната вече 2007 година, когато създадох школа „Алима“, вече осъзнавах дълбоко в себе си, че сцената и техниката на изпълнение ще са само отсечка от цялото пътешествие, което ще извървя.
Дойде докторската ми дисертация. Започнах да пиша с идеята да се занимая с история, символика, класификация, някои танцови стилове, ритуали и обичаи в Египет и Мароко, които бяха тема на изследването ми. Първото противоречие с мен самата се появи, когато разбрах как западните творци са променили автентичния арабски танц и как самите местни изпълнители са приели тази промяна. Изведнъж вече не се чувствах добре да танцувам с костюма от две части с гол корем и ръце, наложен някога от Холивуд. След това символиката и ролята на танца в културите, в които е възникнал, ме накара да осъзная, че правя това, което част от момичетата на Запад правят – танцуват нещо красиво и екзотично, без да имат ясна представа какво точно изразява то. Пишейки, бях завладяна от толкова нови аспекти – ритуалното рисуване с къна и истинският смисъл, който е вложен в този обичай в арабо-мюсюлманските общества, музиката и музикалните инструменти, дълбоката символика на бижутата и аксесоарите за танцовите традиции. Всичко това измести предишната ми жажда за сцена и безкрайни репетиции с хореографиране. Окончателно стигнах до своята истина в танца – импровизирането. Това е и една от основните особености на автентичния арабски танц – жива импровизация с много символика, в зависимост от повода, за който се танцува. Заедно с това имах желанието да експериментирам, смесвайки стилове и култури, музика от различни краища на света и елементи далеч не само от арабския танц. Но почитта, която изпитвах към първоизвора бе така голяма, че не исках по никакъв начин да опорочавам и изопачавам автентичното.
И така, предпочетох да се откъсна за известно време от близкоизточния и северноафрикански танц и да се отдам на един западен стил с основа арабски танц – трайбъл фюжън. Вече можех с чиста съвест да смесвам стилове – арабски, индийски, африкнски и да добавям елементи от бойни изкуства, танцови традиции от други култури и дори елементи от окултни ритуали. Танцът ми ставаше все по-символичен, все по-насочен към дълбините на сърцето и душата ми и това предизвикваше у зрителя емоции, пазени и скрити, които сега аз изкарвах на повърхността. В един момент усетих как вече не танцувам, а извършвам ритуал. Това съвпадна с раждането на втория ми син, което ми донесе вълна от здравословни проблеми. Всички тях промених в положителна посока с помощта на танца. Така се роди моята танцово-духовна практика „Танцувай, Обичай, Лети, Сътворявай!“. Сцената все по-малко ме привличаше, но един друг елемент замести този тип изяви – енергийното зареждане, балансиране и хармония с арабски танцови движения. Обединих йога практиките и ученията от Далечния Изток за енергийните центрове в човешкото тяло с най-автентичните движения от арабския танц. Открих колко лечебни и зареждащи са те, ако се изпълняват медитативно, без стриктна техника и с много осъзнаване.
Днес преподавам танц индивидуално само на хора, които не очакват хореография и стриктна техника. За мен танцът е импровизация, плам, докосване и погалване на душата на онези, за които е изпълняван. Вече се занимавам основно с танцово-енергийните си практики, с които предлагам още един вариант за баланс на тяло и душа. Правя спектакли за малък кръг публика, които са по-скоро енергийно зареждащ ритуал. Споделям видеото си в интернет и предлагам видео уроци за всички, които живеят далеч, но биха желали да се потопят в моя Изток.
